Димитър Мартинов

Актьорът е роден на 29 март 1964г. в град Радомир. От малък забавлява гости и роднини с хуморески и смешни сценки - това определя житейският му път: през 1973г. е приет в драматичния кръжок на Двореца на пионерите, където играе до завършване на руската гимназия. По време на военната служба, съдбата го запраща в поделение срещу връх Снежанка и така определя доживотното му влюбване в Родопите. През 1989г. след три опита е приет в НАТФИЗ в класа на професор К.Азарян и асистенти Тодор Колев и Елена Баева – това определя актьорстването му. През първите си професионални години работи в театрите в Русе, „Ателие 313” и в Сливен. След две номинации “А`АСКЕЕР” през 1994г. (ИЗГРЯВАЩА ЗВЕЗДА и за ПОДДЪРЖАЩА роля на Телегин във “Вуйчо Ваньо”от А.Чехов, реж. И.Урумов) е поканен в Държавния Пътуващ театър и това определя живота му: пътува, като рядко работи в градовете в които живее, изключенията са - за по две години в театъра във Варна и в София в ТР “СФУМАТО” (участва в “Апокриф” - спектакъл на М. Младенова и И. Добчев и в “Сънят на Одисей” по Х.Мюлер, режисьор Я Гърдев.) Работил е в театрите във Благоевград, Враца, Бургас, Шумен. Сега е в Търговище, а живее във Варна. В Смолян идва през 2019г. по покана на режисьорът Делян Илиев и участва в четири негови спектакъла: Кметът в „Албена” от Й.Йовков, Мето в „Оркестър Титаник” от Хр. Бойчев, Мъжът на средна възраст в „Там, където не сме” от Г. Господинов и Шутът в „Дванайсета нощ” от У. Шекспир. През 1995г. го канят за асистент по сценична реч и актьорско майсторство и това определя интереса му към даскалуването – десет години в НАТФИЗ и още пет в НБУ. Сега от 2018г. е лектор в специалност Логопедия в Мед. Университет – Варна. През годините е водил курсове по “Реч и поведение пред публика”, бил е лектор в програма по конферентен превод в СУ “Св. К.Охридски”, а в Корпуса на мира през 2001г. е обучавал американци на български език. През 2007 година е издал и книга „Говорна техника” (Издателска къща СТЕНО - Варна). Обича и да се учи - през 2019г. завършва специализацията си по режисура при И. Добчев и Пл. Марков. През 2010г. с авторския си спектакъл „ПОСЛЕДЕН ЧАС - ЯВОРОВ” участва на фестивалите „Актьорът на Европа” в Преспа, Македония и на Камерните театри във Враца - има награда от този фестивал през 2005г. за “Дидро в Петербург” от В. Херлес, реж. Н. Поляков. Има и още една номинация “А`АСКЕЕР” за ПОДДЪРЖАЩА РОЛЯ през 2004г., за “Къщата на Иван” от П.Дойнов реж. В. Асенов. Свири на китара и пиано, можеше да кара монобайк и да подскача със кокили (бокинг), което определя болките в коленете му…